nage

Ден първи : Мустакатите продаваºи на бира и плаºе+ите жени на Барселона.
Сън за неуспеха, като градивно средство за сбъдване на меºти

Много време ни вест, ни кост.
Днес се ще се завърна, но няма да се пъна да пиша нещо изключително, че да имате време да ми свикнете.

Март. Петък. Повечето хора се оплакват електронно, че този петък, не е като онзи, защото ще отработват празниците и утре в събота. Мен пък тези графици не ме ловят, така че още от днес съм в уикенд. Само излязох по обяд да направя едно интервю с кредитното гуру Тихомир Тошев и се прибрах да си сваля малко музика, че отдавна не съм слушал нови неща.
Между ритмите на Баба Зула (приятни турски циганийки, има ги и в бликащия от звуци филм "Музиката на Истанбул") и Атерия, вече Artery (приятни български гърцизми, межашани тук-таме с хардкор) и докато се чудех на коя от двете групи да ида на концерт (и двете свирения са в неделя), попаднах на тази информацийка.
Един малчуган на 12 години, който е член на детския парламент в Стара Загора, участва по проекти и стипендии, свири на пиано и е заместник-редактор на фен сайта на Локо Стара Загора. Най-забавното е, обаче, че покрай цялата сериозност на заниманията му за "големи", с които се е захванал, детското не е изтрито.
Защото освен с всичко друго, той е горд и с това, че на конкурса за римувани изречения е спечелил една от наградите - марсианска химикалка. Има и снимка:

Не знам за теб, но на мен ми стана адски смешно и приятно едновременно.

Пратиха ме на почивка на Златни пясъци по работа. Трябваше да направим обиколка на казината и да се впечатлим от мащабите и лукса на "игралната индустрия", да повярваме, че хазартният бизнес вече не е приоритет на мутри; хора, които си пропиляват апартаментите и мастити бизнесмени от страни, в които по религиозни причини комарът е забранен и идват в България да перат пари. А аз, тъй като ми беше омръзнало да се мръщя на всяко второ нещо, с което се занимавам и да търся под воловете телета с едната цел да създам късче сензация на изморенето общество, бях така напук така позитивно настроен, че точно така си и стана и си позволих да бъда впечатлен.
Казиното, където прекарахме най-много време се води нещо малко революционно. Или поне така ми казаха другите колеги с мен, които имат повече опит в похожденията по хазартни обекти. Принципно тези обекти са затворени отвсякъде като кутии, нямат прозорци, а и да имат - те са запечатани. Идеята била да тоз, който падне в бой за победа - тоест се излъже да влезе вътре, да загуби представа за времето и да играе докато не загуби поне всичко, което има. Което е може би е хитър доходоносен трик, но не толкова и у нас и не толкова ако се опитваш вече да привлечеш не само хора, които и без друго си имат вземане-даване със сенчести бизнеси. Та затова казиното, в което бяхме имаше цяла една стена с прозрачно стъкло и всичко е видно направо от плажа. Прозрачен бизнес at its best. Освен това се мъчат да привличат клиенти, като организират модерен тип team-building, чиято основа е покер турнир между служителите на компанията. Един вид - мъчат се да привличат средства по правилата на пазарната икономика. Без да протестират за субсидии от държавата, без да се замесват в скандали, без да оставят туристи навън защото не са се навлякли в смокинг посред 30 градусовата жега. Което ми се струва готино.
Една пък друга българска компания, която произвежда и изнася рулетки наскоро е патентовала производството на роял, който в корпуса си има електронна рулетка и няколко монитора за игра по протежението. Идеята е - седиш си на рояла, пийваш си и залагаш, а някое музикантче ти свири от любимите арии на Сара Брайтън. Чешките казина много се накефили на идеята и им изкупили няколко бройки още от първото изложение. Което пак е готино.
Аз лично нито мога да си позволя подобно забавление, нито пък съм от хората, които не могат да се забавляват, без да пръскат пари. Един вид не съм точно от таргета, но пък със сигурност има и такива хора. Важното е, че поне от това, което видях хората от "игралната индустрия" (както настояват да се нарича, а не поквареното като звучене "хазарт" и "комар") се опитват да играят по правилата. Със сигурност спестяват по тук по там някой разход - може би ниски заплати на низшо-стоящите в йерархията, може би някой неотчетен приход, може би някоя далавера с някой от постоянните им чуждестранни клиенти.. знам ли - разни недоказуеми неща, за които и без друго всички говорят. Но позитивното е, че отчитат спецификите на пазара и се интересуват от него - не действат по някакъв изкривен кокошкарски начин, а се стремят да иновират, да изчистят името си, да привлекат клиенти, които са наясно колко и за какво плащат. Това донякъде също може да спомогне по разните хай-стар хотели на черноморието да пристигат повече истински платежоспособни клиенти, а не all-inclusive баби, които топлят кожи като змии на басейна, скучни немци и английски хулигани, които се отравят с алкохол за парите, за които ще си купят сода в родината.

Преди време ми се беше паднало, че от всички герои на Джони Деп съм баш ... Ед Ууд.
Ама че работа, определено се чувствам като него напоследък

Тъй като на мен никой не ми праща блог-щаферти от абсолютния свят на водка Абсолют (just eeeeverybody got mad about these , при това хора, които сами си казват - бахти правя блогщафета; смятай колко съм пропаднал... и си е така - пропадняци смотани :D)
аз ще си направя сам:

5 неща, които мразя
1. Когато хората не си вдигат джиесемите. Нали затова са мобилни телефони, мамкаму! Ако не искаш да го ползваш, го изключи! Ако не искаш да говориш с мен ми затвори. Ама какво е тва "туу-туу-туу-туу-туу.."!?!?

2. Неспонтанните хора. Не знам какво се случва и кой ги множи, но те вече са навсякъде. Сред приятели, познати, медийни звезди, в автобуса, дори на плажа и на пънк концертите. Те са скучни, бавни и се учат на мироглед от ония бакшиши, дето по цял ден висят и чакат да измамят някоя шматка с тарифата си от 79 лв./ км. Те са лицемерно любезни към спонтанността на другите, но все пак - категорично против нея. Те се опитват да подредят живота си, но майче забравят, че той (животът) и без друго няма доказан смисъл, така че едно от малкото смислени неща все пак е да го прекараш в позитивна спонтанност. Внимание - неспонтанността е заразна и за съжаление засега няма открит лек.


5 неща, които обичам
1. нещо такова, ама не съвсем

2. Айрян. Почвам да вярвам, че в жегата върши по-добра работа дори и от бирата. Пък и като се прибави към това, че (1) значителни количества от българската бира напоследък дъха на ракия и (2) аз съм солипсист - това, в което вярвам наистина е вярно :) - по-добре айрян, отколкото бира! Освен това е хранителен и съдържа жизнено необходима за ежедневната диета сол, вода и bakterikus bulgaricus, който пък спомага храносмилането и така пречи на формиране на т.нар. "бирено стомахче". Препоръки: (1) Не се поддавай на търговците на дюнери - в жегата и голямото търсене са се изхитрили и сложили цена от 1,3 лв. за половин литър айрян, който се прави от 200 мл. кисело мляко (струващо приблизително 40 ст.) и вода (струваща приблизително 0,01 ст.) и охлаждане от хладилник (вероятно около 0,1 ст.). Някак си не ми се струва честно. И (2) - ако ще си купуваш айрян - си купи истински - всички марки в малки весели бели шишенца - Бор Чвор, Балкан и т.н., а не воднистата бяла течност на Данон, която според изследвания на Българската комисия за защита на потребителя има - съвсем буквално - около 1000 пъти по-малко съдържание на bakterikus bulgaricus (тоест "кисела закваска") от нормалните млека с изконно прабългарски и навярно затова неразбираеми имена като "Бор Чвор"

3. Queen! Колкото и ретроградно и меко казано старомодно да звучи, точно като крайното становище на някой изперкал праволинеен метъл, според който няма кой да задмине по "истинска музика" Manowar, аз съм сигурен, че няма по-велика банда от Queen. Дори и Битълсите не са толкова големи. Когато бях 5-8 клас прекарах няколко лета в Тополовград, където сред малкото забавления, покрай състезанията по измислени олимпийски дисциплини като "голф-2" (не става въпрос за култовата кола, чиято емблема сервизаджии-саботьори предложиха да бъде официално лепната като герб на гордия ни трибагреник, а за разновидност на голфа, която включваше и част от правилата на традиционния "чилик"), хаусбол и дузпбол, беше прослушването по 1000 пъти на трите плочи на Queen, които имах в завещание. Истината е, че покрай тях слушах и Best Love Songs на Битълсите, Heartbreak Hotel на C.C.Catch, Силвия на Братя Аргирови, Пулсиращи ноти на някакъв плешив чичко от радио Хоризонт, един прочувствен албум на Роси Кирилова, няколко плочи на ФСБ, албум на ПимПам, композиран от култовия Борис Карадимчев и няколко приказки за водевили и самодиви. Нито една от тези плочи обаче не ме караше да тичам от стая в стая и да пея с цяло гърло, да подскачам върху леглото и да се взирам със зомбиращ поглед в снимките по кориците на плочите, както съскащите звуци от "тавите" на Queen. После пък малко по малко научих и текстовете, както и какво се пее в тях и от там насетне напълно вярвам във всяка една тяхна дума - не обичам да ме спират по време на парти(Don't Stop Me Now), намирам нещо особено чаровно в пълничките момичета (Fat Bottom Girls), чувствам се щастлив да карам колело (Bicycle Race), намирам нещо особено чаровно в старомодната романтика с тихи танци в приглушена светлина (Good Old Fashioned Lover-Boy), нямам мярка (The Show Must Go On), винаги ме обвиняват, че нося маска и никой не може да каже точно какво става с мен (The Great Pretender, която се оказа, че не е на Фреди, но кой ти знае, преди да се появи интернет, още повече той така я изпява, че да повярваш, че наистина го мисли), има дори песен за сестрата (Seven Seas of Rhye) и за Битълсите (Life is Real). Определено саундтрак на живота.

Това е :)

през деня сънувай
през нощта мисли!
Агамемнон

Сигурно си чул, че цената на петрола прави поразии напоследък. Расте с по 6 долара на ден и ако в момента е към $130 смятай до края на годината колко ще стане. Не, сметни до края на седмицата колко ще е - пак е много! :)
Таз цена се отразява значи на бензина, после на транспорта, после на доставките, после на всичко останало.
На хората им писна вече. Бойкот !
Като резултат хората се обърнаха срещу техническия напредък, който изисква петрол. В Турция (по-точно район Йозгат) цената на магаретата от началото на годината е скочила 7 (седем) пъти. Трактори, my ass!
Както е тръгнало нищо чудно да върнат и робството - и ще има "хора теглят влакове" и международни лайнери с по 5000 гребци. Само работа за негри - и пак ще му викат "черно злато" :)
Само че ще трябва да ги научат да не ядат, че то иначе пак скъпотия.

Лоша новина!
Това иначе така симпатично младо момче Борис Джонсън, кметят на Лондон, взел че забранил поркането в градския транспорт. Поркаш ли, пък и дори да пренасяш бутилка алкохол, която е отворена, пристига един чичко полицай и те отвежда. Забраната влиза в сила от днес. Енд ъф стори.

По случай случката лудите лондончани и гостите на този хубав град вкупом атакуваха снощи в последния ден на легално поркане по станции и метра с бири, водки, всякакви пърцуци и дори шампанско. Само на станция "Ливърпул стрийт" се събират над 2000 пианки на импровизирано парти по законен алкохолизъм. Чек ит аут фор йерселф мейт:



Приказка. Или както участници в събитието обявяват
'Like rush hour but fun'
В статията на БиБиС дори имаме цитат от 43-годишния кореняк-лондончанин Мат Уин, банкер при това, който казва: "Дошъл съм тука с бутилка шампанско, за да покажа, че човек може да си порка в транспорта съвсем разумно и без да създава проблеми". Ебати готиното парвеню :)
Хората от други прослойки на обществото си признават, че са пристигнали на мирния протест (то не знам дали въобще е протест, защото не е имало нито юредическа санкция, нито е организирано от някой, нито пък има за цел да промени взетото вече решение на Борис) с ясно изградения план да пият докато не се издрайфат някъде, да му ударят една дрямка на пейките в станцията и после да продължат някъде другаде. Това го пише (Peter Moore, 35, a sailor from Brighton, said he had downed a can of beer in 10 seconds. "It's sweaty on there, but I'm going round and round until I vomit," he said.) в статията на една от най-уважаваните журналистически корпорации в света.
Това се казва откровенно отразяване. Това се казва усещане за общество. Това се казва гражданя! :) Това се казва столица.

Luv ya, BBC :D Luv ya, London !!!

Хей деца! Честит празник!!
Моля никой да не забравя от къде е тръгнал (както пее всеки уважаващ себе си рапър от гетата) и да отпразнува подобаващо завинаги един от най-светлите празници в календара.
- Билетите на БДЖ за деца до 14 години са безплатни.
- в София има 4 куклено театрални постановки (Пепеляшка, Пинокио, Малкия принц, Снежанка, Пипи дългото чорапче. Чудесна програма.. само за момиченца. Нито една приказка за убиване на лами или крадене на богатства и моми от Кашчей Безсмъртни, пф! Нищо чудно, че последния път като бях на представление на куклен тратър едно от момченцата сред публиката каза, че не иска да става великан, ми ще бъде принцеса - и допълни - "Аз дори си имам рокля!"
- няма да се занимавам повече с тебе, това е личен блог, не някъв смотан ивент-гид оправяй се сам пък :)

По мое време (когато все още бях на 14) имаше и обичай да се подаряват подаръци на децата за 1 юни. При това не някаква си пастичка или хамбургер (когато бях на 14 яденето на хамбургер си беше поощрително занимание за през уикенда :), ами истински подаръци - почти като тия за рожден ден - пистолет с пластмасови стрелички, които се лепят по стъклото на вратата или на хладилника. Страхотен пистолет, жълт с удобна дръжка, при това без разглобяващи се части, така че издържа доста време.
Колко беше лесно, ха ?

Не знам вече дали си спомням добре...

Ето една детска история:
Веднъж бяхме тръгнали две коли семейства с деца да бягаме от града и я докарахме до някаква бивша водна мелница, преправена на ресторант. Хубаво просторно място нейде между Нова Загора и Сливен, сградата беше обзаведена с големи дървени маси, шарени традиционни български покривки и така нататък, а самата мелница, макар и не действаща си стоеше наблизо, както и канала с водата, цялата покрита с зеленикава тиня. Не знам защо, но на мен този канал ми се стори, не че е пълен с вода, а че е някаква тревичка, тъй като наистина беше много нагъсто покрит с тиня. Изглеждаше супер мекичка и свежа тревичка, аз предусетих колко приятно би било да се разхождаш по нея и се запътих право натам. И в един миг пропаднах, което си беше доста шокиращо и внезапно и не че има някакво значение при толкова рязко развитие на нещата, но тогава на всичкото отгоре дори не можех и да плувам. Виждах тънките лъчи светлина да се процеждат между тинята, която съм разпръснал с гмуркането ми, балончетата въздух, които избълбучвам и паникьосано размахвах ръце над водата в опит да се хвана за нещо. Някакси не успах да потъна, а напротив - спомням си как ту подавах глава над водата, ту пак се потапях. Не бих казал, че си спомням нещо да съм си мислел точно тогава или пък да съм видял светлината в тунела, предполагам не ми е било писано все още.
Чичо Пламен успя да ме хване и да ме издърпа. Май никога не съм си давал сметка, че той ми е спасил живота. Честно казано след това не съм имал и кошмари, че се удавям. Детски работи.

Ти ако си спомняш, разкажи нещо ?

Послепис -- Днес пред зоопарка имало 1 километрово задръстване :) Хаха. Go, parents!

този два пъти го правих.



първият път проявих небрежие и излязох демократ. после бяха малко по-краен и се придвижих надолу по скалата. Във всеки случай социализма не вирее в мен както преди.
Стига с тая държава и тия субсидии. Дайте екокомпютри на негърчетата, но не позволявайте на малцинствата да изкревят отношенията и пазара.