Ден първи : Мустакатите продаваºи на бира и плаºе+ите жени на Барселона.
Сън за неуспеха, като градивно средство за сбъдване на меºти

Много време ни вест, ни кост.
Днес се ще се завърна, но няма да се пъна да пиша нещо изключително, че да имате време да ми свикнете.

Март. Петък. Повечето хора се оплакват електронно, че този петък, не е като онзи, защото ще отработват празниците и утре в събота. Мен пък тези графици не ме ловят, така че още от днес съм в уикенд. Само излязох по обяд да направя едно интервю с кредитното гуру Тихомир Тошев и се прибрах да си сваля малко музика, че отдавна не съм слушал нови неща.
Между ритмите на Баба Зула (приятни турски циганийки, има ги и в бликащия от звуци филм "Музиката на Истанбул") и Атерия, вече Artery (приятни български гърцизми, межашани тук-таме с хардкор) и докато се чудех на коя от двете групи да ида на концерт (и двете свирения са в неделя), попаднах на тази информацийка.
Един малчуган на 12 години, който е член на детския парламент в Стара Загора, участва по проекти и стипендии, свири на пиано и е заместник-редактор на фен сайта на Локо Стара Загора. Най-забавното е, обаче, че покрай цялата сериозност на заниманията му за "големи", с които се е захванал, детското не е изтрито.
Защото освен с всичко друго, той е горд и с това, че на конкурса за римувани изречения е спечелил една от наградите - марсианска химикалка. Има и снимка:

Не знам за теб, но на мен ми стана адски смешно и приятно едновременно.

Пратиха ме на почивка на Златни пясъци по работа. Трябваше да направим обиколка на казината и да се впечатлим от мащабите и лукса на "игралната индустрия", да повярваме, че хазартният бизнес вече не е приоритет на мутри; хора, които си пропиляват апартаментите и мастити бизнесмени от страни, в които по религиозни причини комарът е забранен и идват в България да перат пари. А аз, тъй като ми беше омръзнало да се мръщя на всяко второ нещо, с което се занимавам и да търся под воловете телета с едната цел да създам късче сензация на изморенето общество, бях така напук така позитивно настроен, че точно така си и стана и си позволих да бъда впечатлен.
Казиното, където прекарахме най-много време се води нещо малко революционно. Или поне така ми казаха другите колеги с мен, които имат повече опит в похожденията по хазартни обекти. Принципно тези обекти са затворени отвсякъде като кутии, нямат прозорци, а и да имат - те са запечатани. Идеята била да тоз, който падне в бой за победа - тоест се излъже да влезе вътре, да загуби представа за времето и да играе докато не загуби поне всичко, което има. Което е може би е хитър доходоносен трик, но не толкова и у нас и не толкова ако се опитваш вече да привлечеш не само хора, които и без друго си имат вземане-даване със сенчести бизнеси. Та затова казиното, в което бяхме имаше цяла една стена с прозрачно стъкло и всичко е видно направо от плажа. Прозрачен бизнес at its best. Освен това се мъчат да привличат клиенти, като организират модерен тип team-building, чиято основа е покер турнир между служителите на компанията. Един вид - мъчат се да привличат средства по правилата на пазарната икономика. Без да протестират за субсидии от държавата, без да се замесват в скандали, без да оставят туристи навън защото не са се навлякли в смокинг посред 30 градусовата жега. Което ми се струва готино.
Една пък друга българска компания, която произвежда и изнася рулетки наскоро е патентовала производството на роял, който в корпуса си има електронна рулетка и няколко монитора за игра по протежението. Идеята е - седиш си на рояла, пийваш си и залагаш, а някое музикантче ти свири от любимите арии на Сара Брайтън. Чешките казина много се накефили на идеята и им изкупили няколко бройки още от първото изложение. Което пак е готино.
Аз лично нито мога да си позволя подобно забавление, нито пък съм от хората, които не могат да се забавляват, без да пръскат пари. Един вид не съм точно от таргета, но пък със сигурност има и такива хора. Важното е, че поне от това, което видях хората от "игралната индустрия" (както настояват да се нарича, а не поквареното като звучене "хазарт" и "комар") се опитват да играят по правилата. Със сигурност спестяват по тук по там някой разход - може би ниски заплати на низшо-стоящите в йерархията, може би някой неотчетен приход, може би някоя далавера с някой от постоянните им чуждестранни клиенти.. знам ли - разни недоказуеми неща, за които и без друго всички говорят. Но позитивното е, че отчитат спецификите на пазара и се интересуват от него - не действат по някакъв изкривен кокошкарски начин, а се стремят да иновират, да изчистят името си, да привлекат клиенти, които са наясно колко и за какво плащат. Това донякъде също може да спомогне по разните хай-стар хотели на черноморието да пристигат повече истински платежоспособни клиенти, а не all-inclusive баби, които топлят кожи като змии на басейна, скучни немци и английски хулигани, които се отравят с алкохол за парите, за които ще си купят сода в родината.

Преди време ми се беше паднало, че от всички герои на Джони Деп съм баш ... Ед Ууд.
Ама че работа, определено се чувствам като него напоследък

Тъй като на мен никой не ми праща блог-щаферти от абсолютния свят на водка Абсолют (just eeeeverybody got mad about these , при това хора, които сами си казват - бахти правя блогщафета; смятай колко съм пропаднал... и си е така - пропадняци смотани :D)
аз ще си направя сам:

5 неща, които мразя
1. Когато хората не си вдигат джиесемите. Нали затова са мобилни телефони, мамкаму! Ако не искаш да го ползваш, го изключи! Ако не искаш да говориш с мен ми затвори. Ама какво е тва "туу-туу-туу-туу-туу.."!?!?

2. Неспонтанните хора. Не знам какво се случва и кой ги множи, но те вече са навсякъде. Сред приятели, познати, медийни звезди, в автобуса, дори на плажа и на пънк концертите. Те са скучни, бавни и се учат на мироглед от ония бакшиши, дето по цял ден висят и чакат да измамят някоя шматка с тарифата си от 79 лв./ км. Те са лицемерно любезни към спонтанността на другите, но все пак - категорично против нея. Те се опитват да подредят живота си, но майче забравят, че той (животът) и без друго няма доказан смисъл, така че едно от малкото смислени неща все пак е да го прекараш в позитивна спонтанност. Внимание - неспонтанността е заразна и за съжаление засега няма открит лек.


5 неща, които обичам
1. нещо такова, ама не съвсем

2. Айрян. Почвам да вярвам, че в жегата върши по-добра работа дори и от бирата. Пък и като се прибави към това, че (1) значителни количества от българската бира напоследък дъха на ракия и (2) аз съм солипсист - това, в което вярвам наистина е вярно :) - по-добре айрян, отколкото бира! Освен това е хранителен и съдържа жизнено необходима за ежедневната диета сол, вода и bakterikus bulgaricus, който пък спомага храносмилането и така пречи на формиране на т.нар. "бирено стомахче". Препоръки: (1) Не се поддавай на търговците на дюнери - в жегата и голямото търсене са се изхитрили и сложили цена от 1,3 лв. за половин литър айрян, който се прави от 200 мл. кисело мляко (струващо приблизително 40 ст.) и вода (струваща приблизително 0,01 ст.) и охлаждане от хладилник (вероятно около 0,1 ст.). Някак си не ми се струва честно. И (2) - ако ще си купуваш айрян - си купи истински - всички марки в малки весели бели шишенца - Бор Чвор, Балкан и т.н., а не воднистата бяла течност на Данон, която според изследвания на Българската комисия за защита на потребителя има - съвсем буквално - около 1000 пъти по-малко съдържание на bakterikus bulgaricus (тоест "кисела закваска") от нормалните млека с изконно прабългарски и навярно затова неразбираеми имена като "Бор Чвор"

3. Queen! Колкото и ретроградно и меко казано старомодно да звучи, точно като крайното становище на някой изперкал праволинеен метъл, според който няма кой да задмине по "истинска музика" Manowar, аз съм сигурен, че няма по-велика банда от Queen. Дори и Битълсите не са толкова големи. Когато бях 5-8 клас прекарах няколко лета в Тополовград, където сред малкото забавления, покрай състезанията по измислени олимпийски дисциплини като "голф-2" (не става въпрос за култовата кола, чиято емблема сервизаджии-саботьори предложиха да бъде официално лепната като герб на гордия ни трибагреник, а за разновидност на голфа, която включваше и част от правилата на традиционния "чилик"), хаусбол и дузпбол, беше прослушването по 1000 пъти на трите плочи на Queen, които имах в завещание. Истината е, че покрай тях слушах и Best Love Songs на Битълсите, Heartbreak Hotel на C.C.Catch, Силвия на Братя Аргирови, Пулсиращи ноти на някакъв плешив чичко от радио Хоризонт, един прочувствен албум на Роси Кирилова, няколко плочи на ФСБ, албум на ПимПам, композиран от култовия Борис Карадимчев и няколко приказки за водевили и самодиви. Нито една от тези плочи обаче не ме караше да тичам от стая в стая и да пея с цяло гърло, да подскачам върху леглото и да се взирам със зомбиращ поглед в снимките по кориците на плочите, както съскащите звуци от "тавите" на Queen. После пък малко по малко научих и текстовете, както и какво се пее в тях и от там насетне напълно вярвам във всяка една тяхна дума - не обичам да ме спират по време на парти(Don't Stop Me Now), намирам нещо особено чаровно в пълничките момичета (Fat Bottom Girls), чувствам се щастлив да карам колело (Bicycle Race), намирам нещо особено чаровно в старомодната романтика с тихи танци в приглушена светлина (Good Old Fashioned Lover-Boy), нямам мярка (The Show Must Go On), винаги ме обвиняват, че нося маска и никой не може да каже точно какво става с мен (The Great Pretender, която се оказа, че не е на Фреди, но кой ти знае, преди да се появи интернет, още повече той така я изпява, че да повярваш, че наистина го мисли), има дори песен за сестрата (Seven Seas of Rhye) и за Битълсите (Life is Real). Определено саундтрак на живота.

Това е :)

през деня сънувай
през нощта мисли!
Агамемнон

Сигурно си чул, че цената на петрола прави поразии напоследък. Расте с по 6 долара на ден и ако в момента е към $130 смятай до края на годината колко ще стане. Не, сметни до края на седмицата колко ще е - пак е много! :)
Таз цена се отразява значи на бензина, после на транспорта, после на доставките, после на всичко останало.
На хората им писна вече. Бойкот !
Като резултат хората се обърнаха срещу техническия напредък, който изисква петрол. В Турция (по-точно район Йозгат) цената на магаретата от началото на годината е скочила 7 (седем) пъти. Трактори, my ass!
Както е тръгнало нищо чудно да върнат и робството - и ще има "хора теглят влакове" и международни лайнери с по 5000 гребци. Само работа за негри - и пак ще му викат "черно злато" :)
Само че ще трябва да ги научат да не ядат, че то иначе пак скъпотия.

Лоша новина!
Това иначе така симпатично младо момче Борис Джонсън, кметят на Лондон, взел че забранил поркането в градския транспорт. Поркаш ли, пък и дори да пренасяш бутилка алкохол, която е отворена, пристига един чичко полицай и те отвежда. Забраната влиза в сила от днес. Енд ъф стори.

По случай случката лудите лондончани и гостите на този хубав град вкупом атакуваха снощи в последния ден на легално поркане по станции и метра с бири, водки, всякакви пърцуци и дори шампанско. Само на станция "Ливърпул стрийт" се събират над 2000 пианки на импровизирано парти по законен алкохолизъм. Чек ит аут фор йерселф мейт:



Приказка. Или както участници в събитието обявяват

Хей деца! Честит празник!!
Моля никой да не забравя от къде е тръгнал (както пее всеки уважаващ себе си рапър от гетата) и да отпразнува подобаващо завинаги един от най-светлите празници в календара.
- Билетите на БДЖ за деца до 14 години са безплатни.
- в София има 4 куклено театрални постановки (Пепеляшка, Пинокио, Малкия принц, Снежанка, Пипи дългото чорапче. Чудесна програма.. само за момиченца. Нито една приказка за убиване на лами или крадене на богатства и моми от Кашчей Безсмъртни, пф! Нищо чудно, че последния път като бях на представление на куклен тратър едно от момченцата сред публиката каза, че не иска да става великан, ми ще бъде принцеса - и допълни - "Аз дори си имам рокля!"
- няма да се занимавам повече с тебе, това е личен блог, не някъв смотан ивент-гид оправяй се сам пък :)

По мое време (когато все още бях на 14) имаше и обичай да се подаряват подаръци на децата за 1 юни. При това не някаква си пастичка или хамбургер (когато бях на 14 яденето на хамбургер си беше поощрително занимание за през уикенда :), ами истински подаръци - почти като тия за рожден ден - пистолет с пластмасови стрелички, които се лепят по стъклото на вратата или на хладилника. Страхотен пистолет, жълт с удобна дръжка, при това без разглобяващи се части, така че издържа доста време.
Колко беше лесно, ха ?

Не знам вече дали си спомням добре...

Ето една детска история:
Веднъж бяхме тръгнали две коли семейства с деца да бягаме от града и я докарахме до някаква бивша водна мелница, преправена на ресторант. Хубаво просторно място нейде между Нова Загора и Сливен, сградата беше обзаведена с големи дървени маси, шарени традиционни български покривки и така нататък, а самата мелница, макар и не действаща си стоеше наблизо, както и канала с водата, цялата покрита с зеленикава тиня. Не знам защо, но на мен този канал ми се стори, не че е пълен с вода, а че е някаква тревичка, тъй като наистина беше много нагъсто покрит с тиня. Изглеждаше супер мекичка и свежа тревичка, аз предусетих колко приятно би било да се разхождаш по нея и се запътих право натам. И в един миг пропаднах, което си беше доста шокиращо и внезапно и не че има някакво значение при толкова рязко развитие на нещата, но тогава на всичкото отгоре дори не можех и да плувам. Виждах тънките лъчи светлина да се процеждат между тинята, която съм разпръснал с гмуркането ми, балончетата въздух, които избълбучвам и паникьосано размахвах ръце над водата в опит да се хвана за нещо. Някакси не успах да потъна, а напротив - спомням си как ту подавах глава над водата, ту пак се потапях. Не бих казал, че си спомням нещо да съм си мислел точно тогава или пък да съм видял светлината в тунела, предполагам не ми е било писано все още.
Чичо Пламен успя да ме хване и да ме издърпа. Май никога не съм си давал сметка, че той ми е спасил живота. Честно казано след това не съм имал и кошмари, че се удавям. Детски работи.

Ти ако си спомняш, разкажи нещо ?

Послепис -- Днес пред зоопарка имало 1 километрово задръстване :) Хаха. Go, parents!

този два пъти го правих.



първият път проявих небрежие и излязох демократ. после бяха малко по-краен и се придвижих надолу по скалата. Във всеки случай социализма не вирее в мен както преди.
Стига с тая държава и тия субсидии. Дайте екокомпютри на негърчетата, но не позволявайте на малцинствата да изкревят отношенията и пазара.

Онзи ден магистърката по финанси Стела ми каза, че постът ми за ползите от Българската фондова броса бил наивен.
Типичните глупости, които чувам и от брокери и банкери - пазарът бил хаотичен и вече нищо не можело да се спечели на нашата свита борсичка след края на големия бум през лятото на 2007 г.
Ще ми позволиш да не се съглася напълно.
Вярно, че нашия пазар не се влияе като големите борси от изказванията на шефа на Централната банка да речем или пък от публикуването на финансовите резултати на някое дружество за даден период. Вярно е че няма екзотични финансови инструменти, които както до увеличение на сделките могат да докарат някого до фалит. Вярно е, че индексите са паднали на ниво 2006 г.
Но процесите може да се каже, че далеч не са чак толкова хаотични. Наистина трябва да се измъква информация и да се правят връзки между разни събития, но не е невъзможно.
А както се оказва от тази графика, дори не е и важно да си светкавично бърз, както си мислех преди:


Акциите на Полимери. Точно както предвидих (то пък голямото предвиждане) цената на 21-ви скача значително. И дори още малко на следващия ден до по-високо ниво, отоколкото предполагах 5,5 < 5,75. От 4,25 преди два дни. Believe me, това е добър ръст.
Странното за мен е обаче друго. Истински големият брой акции са изтъргувани на втория ден след обявяването на отказа за нов проспект от КФН. Първият ден - на 21 са купени дори по-малко, отколкото са продадени на 20-ти. Представени са от колонките под датите.

Дали това означава, че "играчите" на борсата са толкова заспали, че са искали да изчакат цял един ден преди да видят дали наистина цената ще се стабилизира на едно по-високо ниво? Надявам се, че не и че обяснението за тази забавена реакция е друго (Стела може би ще ме просветли), защото в противен случай тази тенденция ме потиска с безотговорната си леност.

 Нищо особено, малко прости сметчици.

Преди време излезе пролетната прогноза на Европейската комисия, която иначе не изтърва удобен случай да ни нахока, то не че си няма основание, де, за ръста на БВП.

Принципно това ръста на БВП-то е голяма работа. Не може да се живее без него. Всеки който го има не пропуска да се надуе. Какво да ги правиш - консуматорско общество, трябва да прозивежда все повече и повече боклуци.

Както и да е. Нашата малка китна Българийка беше някак си отличена, забелязана, та чак по първите страници на вестниците за първи път от сума ти време излезе добра новина. Или поне така ни се струва. Прогнозата сочи къмто шестях процента ръст на БВП за 2008 г., че и за 2009 г. Въпреки глобалната криза и липсата на разнообразие в млечната индустрия.
В същото време прогнозата за най-добрите досега - балтийските републики (викат им - балтийските тигри, което не знам за теб, но на мен до толкова ми идва противоестествено, че ме напушва смях) бе драстично надолу - от 8-10% през 2007 на 1-3 през 2009.

В последните 7 дни се случиха   любопитни събития, които ще заинтригуват хората, които имат нужда от допълнително пари - тоест всички, защото парите (не знам как точно го правят, но по този параграф се различават коренно от всички други такива фундаментални неща в нашето ежедневие - любов, нежност, алкохол - те винаги могат да дойдат малко отгоре) никога не стигат.
На първо време в средата на миналата седмица плъзна смехотворния слух, че Първа инвестиционна банка (ПИБ) отивала на фалиране. Слухът тръгна от един сайт за кулинарни разнообразия и повиване на току-що изкъпани детски дупенца
(сайтът се казва БГ мама ... и  само между другото (1) като се има предвид колко силно влияние оказва в последствие и (2) ако трябва да мислим позитивно - тази порутена наша държава явно има някакво позитивно развитие все пак щом като има толкова много майки, че чак някой да обърне внимание на пълните им глупости по ресори, в които очевидно не са компетентни. Тоест демографския срив да си ебе лелята. От друга страна с такива глупави майки да се надяваме, че поне бащите имат малко акъл, че иначе какво поколение се изгражда не ми се мисли :Р )
и според някои твърдения (чудесна статия на един чудесен младеж... дори и принципно да ме дразнят хората, които са всеобщи любимци, за него определено бих направил компоромис) цялата работа от един момент нататък е умишлено раздухана от разни кредитни милионери с цел да се срути цялата ни банкова система и те да излязат сухи от задълженията си, които пак да бъдат платени с влоговете на трудещите се пчелички.
Както и да е, пак се отплеснах.
Та значи излиза тоя слух, леко тромавият ни финансов бранш пощурява, защото и без друго страда от новости, които могат лесно да бъдат разбрани от обикновения човек, започват да се тиражират мнения как ни е застигнал американския крънч, а хора от ПИБ и от БНБ се чудят как да обяснят, че банка, която само преди дни е отбелязала печалба за над 40% за тримесечието няма как да фалира ей така. Явно обаче не са го обяснили на достатъчно достъпен език, защото още на другия ден хорицата масово започват да разпродават акции на банката. Напрежението от финансова криза в САЩ и информациите за американски банки, които биват купени от конкуренти на цени 2-3 пъти по-ниски отколкото струва само сгадата на централата им, явно си казва думата и всеки гледа да се презастрахова. Само за един ден акциите поевтиняват с 10%, а аз се ядосвам, че не ми е съвсем ясно как да си закупя от тях в удобния момент на тяхното поевтиняване. Няколко дни по-късно, когато хората осъзнават що за глупост са направили, акциите се връщат на горе-долу предишното равнище, а моят любимец Георги Ангелов изчислява, че  разликата от най-ниския момент до възвърнатата цена е 16%. Разбираш ли ?! Шестнадесет процента печалба за два дни. При инвестирането хората се блъскат по година, за да регистрират ръст от 7-8%, а тук само за два дни - 16 ! Влагаш ако имаш едни 2500 лв. и след два дни тия парички и разумния ти поглед върху пазара ти довеждат печалба от 400 кинта. Струва ми се, че има хора, които стават сутрин рано по график и работят за тия пари цял месец.
Това първо. Това беше съвсем лесно, дори за човек като мен, който в никакъв случай не може да се каже, че е врял и кипял, връщането на цената на акциите на ПИБ беше сигурно събитие. Само дето не очаквах да стане толкова скоро.
А сега и второ.
Второ - днес за моя радост пропадна най-новия masterplan на един от най-противните ми хора Ники Банев Педераст Педераст. Едно негово дружество - компания за производството за  химикали "Полимери" - трябваше да направи утре ново предлагане на акции - общо 50 млн. бройки по един лев. Интересното тук е, че общият им досегашен брой бе едва 5,3 млн. акции. Вдигането на капитала на дружеството с повече от 10 пъти от основата се брои за "разводняване", което ощетява малките акционери. Защото ако преди новото предлагане някой е имал дял от да речем 1%, след това дялът му става 0,1% и следователно печалбата 10 пъти по-малка. Този трик се използва за да се обезценят инвестициите на малките акционери и да се избутат от последвалото разпределяне на дивиденти от печалбата на дружеството в края на годината. Поредната финансова манипулацийка, с която Ники Банев Педераст Педераст цели да узурпира печалбите на иначе добре представящото се дружество, тъй като той е основен акционер с около 50% от капитала и може да си позволи да изкупи предложените от самия него нови 50 млн. акции.
Но не би. От Комисията за финансов надзор, които покрай организирането на партита на служителите във финансовия сектор се занимават и с издаването на позволения за пускането на нови акции, казаха :
Бе Ники бе, Педераст Педераст, посмали малко, бе. То това твоето си е направо "фрапантно".  (http://pazari.dnevnik.bg/show/498913/) Така. Който е имал тази малка информацийка предварително също е можел да си планира една отпуска в Чехия (само между другото билет отиване-връщане до Прага в края на август се продава за повдигащите вежди 38 евро от Скай Юроп с всички такси инклудед). Защото проспектът (демек - предложението за пускане на нови акции) бе депозиран за одобрение в Комисията за финансов надзор още в края на февруари и одобрението му се очакваше. Веднага след депозирането му акциите на Полимери паднаха от 7,5 на 4,2 лева. Логично защо - никой не иска да има акции, които ще се обезценят 10 пъти.
Но
ако си имал предварително информацийката, че Комисията няма да одобри проспекта, си можел да инвестираш съвсем спокойно други 2500 лева да речем в тия акцийки, нали. Защото днес, след като стана ясно, че отговорът на КФН към Ники Брадат П е "посмали малко" всички се втурнаха да купуват акции. Очаква се утре цената им да бъде поне 5,5 лв.
И ще скача още. Бърза сметка - 55 / 42 = 1,309. Това са 31% печалба. От 2500 лв. - 750 лева.

То било много интересно бе :)
Лесна и сигурна печалба от общо 1150 лева от 5000 инвестиции в рамките на да го сложим месец. Но без сервирането на хамбургери, търкането на прозорци, брането на ягоди и даването на слива (който има).

Единственият въпрос е колко хора са успяли да се усетят. И още - колко ли други подобни случаи са убягнали от погледа ми...

Преди време, тия дни по празниците, с моят четвърти братовчед Миро подхванахме по средата на сериозна разпивка спор дали има или не функционираща пазарна икономика в България.
Според мен е от ясно по-ясно, че няма. Той не знам защо защитаваше противоположната теза, може би не си е изяснил точно какво е пазарна икономика. А може и да е било защото говорехме предимно за реклама и медии, където голяма част от нещата е видно, че се правят от горе отгоре защото в много от случаите парите не са 'вложени', а изпрани. Ами футболните отбори - при които, както изглежда, само един клуб успява да регистрира печалба от препродаване на футболисти, а всички останали харчели пари я от мецанатство, я от загриженост към спорта, я от чиста феновщина и все някой хлипа, че средствата били "изпотрошени". Да, бе.

Но днешната първа страница на 24часа ни връща още и преди времето на финансовите схеми за изпиране на средствата и съвсем ти убива желанието да стоиш в тази 'държава'.

Днес пак я срещнах. Случайно разбира се. После си мислех да й пратя есемес от сорта на "този път бе значително по-добре, но все пак ще те помоля да престанеш" или "аз си мислех, че като знаеш откъде минавам ще избягваш този маршрут. пак разочарован", но ми се стори, че в обичайното ежедневие, лишено от каквато и да символика и (малко префарцунено казано) поетичност, тези думи ще изглеждат обидни, прекалени и безсмислени. Пък и може би защото се страхувах, че все пак тя ще ги приеме съвсем насериозно, без да обърне внимание на болката и гнева ми и опита ми да си ги иронизирам. Какво? Сякаш не сме всички егоисти?
Тъкмо се подреждах на опашка на един клекшоп, когато огромните й космическо черни очи се материализираха от нищото и преди да усетя се блъснаха в мен с адска сила. И преди да се осъзная тя пак ми мина с онзи стар номер. Доброта, невинност. Шибана малка кучка. Тя навярно е човекът, който най-силно ме е наранявал и унижавал и при все - пак повярвах на детинското чисто изражение на лицето й. Леко свела глава надолу, меката й коса около челото, естествено тъмните й устни образуват безмълвна усмивка преди да промълвят "Здравей" и да ме оставят глух, ококорен, изглупял. Отминава ръка в ръка с новия си иднеаноподобен приятел с гладка кожа и дълга коса, вързана на опашка. Смотан програмист. Как мразя програмисти.
Да. Май очевидно завиждам. Не на него, не на нея. А въобще на хората, които умеят да не си губят времето с чувства.
И така, вървя гризкайки на големи парчета шоколада, който взех от клекшопа, докато се опитвам да се настроя сурово. Със суровото настроение на хирург, който трябва да ампутира нещо от самия себе си, без упойка. Мъж!, нали така беше. Ето го ножа, ето я там-жлезата за рязане. Кълцам без болка, само малко се мръщя, че жлезата е по-хлъзгава, отколкото очаквах и постоянно я изпускам. Освен това се оказва и по-голяма. Гледам-там, където съм рязал преди, тя е зараснала, стройна и гъвкава - пръска в очите ми някакъв секрет от спомени - "Кой ги знае вече дали са истински или измислени", казвам си. Всичките тия травиалности за накапаната й тук-таме от какови бемки кожа на светлината на сутрешното слънце, за игривите кестеняво-златисти отблясъци на косата й, за усмивката й докато ме изненадва с нещо приятно, за опияняващите танци, които ме удрят по-силно от захарна експлозия в мозъка, за плахия поглед в меките сенки на равните вежди, докато я притискам към себе си, за непокорния танц на изневярата й, за ококоренто й мълчание и за лъжите - да, всичко туй трябва поне наполовина да е измислица, проекция на разни филми, книги и други измишльотини, от които съм се повлиял. Нещата са много по-прости - никой за никого, нищо. О, да. Точно така. Именно. Точно така... Режи.. режи до дъно! (някой да ми даде трион!)

Предполагам вече знаеш, но аз нека си имам записка.

Този човек бе разстрелян вчера. Ден след като даде това интервю в ефир пред цяла България.
http://www.vbox7.com/play:8d8947d1

Нещата, които казва като цяло не са изненада, някакси са известни. Всички знаем - или поне се досещаме от резултатите - за замотаното положение на българската "държава" в отношенията й с организираната престъпност.
Но детайлите са шокиращи. Там, където всички са казвали, "не мога да цитирам имена, но.." той продължаваше. Шокираща е смелостта. Изумителен е фактът, че все пак се намират и такива хора.

Както прочетох някъде -
"Съвсем ненадейно нашето време взе, че роди герой".
Смятай... Поклон!

Днес в пощата сред останалите флаери, обяви, безплатни вестници с призиви да си изчистим гъза и дипляни с новите промоции, акции, спецоперации и контраатаки по фланга на близките магазини имаше и една цветна реклама. В тъмното първом ми се стори, че това е от ония чудеса на телекомуникациите, дето ги имаше в доброто старо време - "луксозна телеграма" май беше - с един бликащ от аромати букет от родни китки, рози и други сладострастни растения на заглавката, а отзад - напечатан с разкривен шрифт съобщение, залепено с канцеларско лепило "Рила" върху гланцираната хартия. Ах, романтика; ах, носталгия...

И тука ми иде да почна да обяснявам колко повече чувство има в това да получиш подобна "луксозна телеграма" в дървената пощенска кутия, отколкото есемес или електронна картичка, пък ако ще и тя да изобразява Фидел Кастро, танцуващ казачок и пеещ "Хепи бърдей ту я". Друго си е все пак когато знаеш, че изпращачът се е разходил в хубавия пролетен ден специално заради теб до пощата, справил се е с отблъскващото отношение на касиерката, ровил е в малкото джобче на джинсите си за допълнителни 13 ст., за да закръгли сметката, гризал е общия химикал, вързан с канапена връв, докато измисли какво точно да ти съобщи и как с възможно най-малко символи да изпрати възможно по-обхватно и същевременно ясно послание и после с чувство на добре оползотворени 35 минути (ъм, ако не броим опашката) е напуснал сградата на пощата в топлия следобед. Друго си е! Иначе изпращачът просто се е чудел с какво да запълни оставащия час до края на работния ден, Фейсбук или друга социална мрежа му е подсказала, че имаш рожден ден, той е кликнал машинално предложения му линк 123greetingcards.com и набързо е напечатал "Айде честито и да почерпиш, Страхил" и е натиснал send (без всъщност да види, че кутийката пред надписа "I agree to receive tonnes of spam" е тикната). И тъй като наскоро от бТк обявиха, че "луксозните", пък и "обикновените"
(всъшност не мога добре да се сетя - дали всъщност класификацията "обикновен"/"луксозен" не се отнасяше не за телеграмите - а за локума... Всъщност адски подобен благоуханен букет от родни рози и други сладострастни растения имаше и върху опаковката на локума. Ще ми се да вярвам, че това съвпадение не е случайно и подсъзнателната асоциацията за телеграмата като нещо сладичко (локум) е умишлено подбрана от мощната машина на комунистическата пропаганда. Нещо, което обаче не може да се очаква от нашата държава, която от сумати време се движи на самотек :/ )
телеграми не генерират печалби и следователно трябва да бъдат изхвърлени от "работещата" пазарна икономика на България, дори ми се иска да седна някой ден ръчно да си изработя няколко екземпляра. Ммм, хубаво би било, стига да не съм толкоз дървен в рисуването и толкова мързелив в страничните дейности, като тази.

Така че нищо няма да обяснявам за телеграмите. Просто исках да спомена, че ми стана приятно, като видях такава телеграма в нашата пощенска кутия.

Като се вгледах разбира се се оказа, че това въобще не е телеграма.
Ами реклама на "Панкреатин 10 000". Слоган - "рецепта при преяждане, тежест в стомаха и газове".
А на картинката въобще не били рози и други растения, най ми били печени наденици със зеленчуци.
И тогава дойде прозрението. Тогава свързах очевидното и ми стана ясно.

"Панкреатин 10 000" наред с други поне 50 лекарствени продукти е средство за подобряване на храносмилането. Не знам дали си забелязал, но у нас някой като се поиздигне малко, като се позамогне тва-онва и първата му работа е да надебелее. Винаги и с всички - стари, млади, мъже, жени дръндръндрън. На мен също любимото ми ястие, ама от край време - много преди да се позамогна (дано малко да остава вече..) - ми е допълнителното. Хубаво е, то си е като наркотик хубавото хапване. Ама много се дебелее, подува ти се корема, увисва ти задника и други. Ето ти свободната ниша. Ама айде стига глупави анализи за "работещата" ни пазарна икономика.

и ето ти нова командировка.
този път даже е още по-добре. две нощувки, само един ден работа, задушевна обстановка в едно от инвестиционните селища с аромат на борчам в камината и непресъхваща чаша с вино (ето значи как ставал номера с вълшебната покривка - намираш едно министерство да ти плати семинар и сервитьорът постоянно ти долива)

Лошото на лукса е, че е непостоянен.

Пътуването беше ок, басейнът е куул, ама не съвсем - особено ако си свикнал да не подгряват водата излишно, а някои от хората (обикновено най-приказливите) са скучни. Или както те сами се определиха - болни. В началото неформалната обстановка ми позволи да се мъча да отклоня разговора в една неангажираща посока с непросташко звучене, но след това празните им приказки така заляха пространството, че дори след 5-6 чаши от въпросното вино (червено, прилично) не се чувствам пиян, а само изморен. Та даже едно леко главоболие си проправя път към челото ми.
Утре на лов за "голямата новина". Предвкусвам, че пак ни очакват горещи молби за "нещо по-конкректно", а в последствие - смукане от пръстите. И в крайна сметка интервю с "не е коректно да оповестявам тази информация". Колко жалко, че винаги бъркат "конкректно" с "коректно".
Слушаш ги и си казваш - е, това вечно прехвърляне на топката между институциите никога няма да спре. От друга страна се опитваш да се поставиш на тяхно място и излиза, че и те не са независими и може би дори донякъде имат право. Не ти пука. Искаш да поемат отговорност и да заявят нещо. Те не го правят за нищо на света. Вдигаш рамене и намираш търсеното инфо в интернет. Ц-ц-ц.

Шеше ми се утре да стана за ранно цамбурване, но май ми се скъса ластика на банските.
Това все пак до някъде ме успокоява. Аз съм реален човек и с удоволствие си го признавам!

Преди време, в момент на необяснима позитивност, гледах 30-тина минути от "Бунтът на Ел". За съжаление за това време ми се затвърди убеждението, че не цялата ситуация с нашето социалистическо минало много трудно ще бъде описана автентично от наши кинаджии. Особено ако нейде из 90-те зад голфа на Дичо се мъдрят аудита а6 и не знам какви други модерни коли. Всъщност там някъде се отказах от филма, не че нямах намерение така или иначе да му дам шанс, но просто ми се намери нещо по-интересно за правене. Не помня какво.

И именно за да не забравя какво ми беше усещането от последния филм, който гледах, пиша тук.
Върви по кината сега един фестивал София Филм Фест със значителните 12 години опит (сега се замислям дали и тогава - през 1996 г. - се е казвал с по-англосаксонченото си име, вместо Софийски филмов фестивал, както на мен повече ми харесва), ама все не ми остава време да изгледам някое кино. А ми се искаше именно нещо фестивално, нещо по-екстремно нали така, нещо финландско, иранско или може би дори германско (японско.. ъъ, не не).
Неделите тук са странни. Уж почивен ден, пък навън след 18 ч. никой не можеш да видиш. Скрие ли се слънцето, приберат ли се там разните сергии със захарен памук, автобусите съвсем оредяват и по улиците остават да се шляят само разни шапкарести пубери с по бира в ръка. Няма задръствания, няма клаксони, маршрутките дори се движат бавно и според правилата :) Съвсем застива целия град, ще кажеш - че събира сили за подвизите, които му предстои да извърши през новата седмица... ама - то пък едни подвизи.. :/ Само един луд, сякаш усетил, че в тишината на принципно гръмовните улици, някой ще му обърне внимание - върви бавно и мощно крещи
"Вижте как ги ебат! Тибет! Мамка им човешка, недъгава... Ебат ги, мама им стара.. Тибет!"
като, обратно на очакваното, като покрай него преминават хора той не крещи толкова силно и не влиза в несвързани разговори с никого. Не че има някакъв избор де - улиците и без друго са празни.
И тъй като лудият вървеше точно след мен по безлюдния Шишман, реших да му избягам като кривна за една бира в Билкова. Още повече, че днес е ден за купуване на цигари и си имах и тютюн.
Та вътре разгледах една Програмата и видях, че за мое щастие има късен филм - някаква руска страхотия Груз 200. Хванах трамвая и право там - при всички останали 13 души от публиката :) При това като се има предвид, че - получих информация - на някакви други прожекции от Софийския филмов фестивал е била напълнена цялата зала едно на Ендека! Какво пък - тъкмо няма да ми е горещо и се разположих точно където ми харесва най-много.

- Той се къноса !
- Той не се къносва. Той пие хапчета.
- Той се къносва-а! Значи, отгоре му е червена, а от долу - сумати бели косми.
----
като цяло чаша живороден смях в края на работния ден :) cheers everyone